Понякога мирише на България
въздухът, дори когато го издишам.
Далече в Северното полушарие
завиждат хората, как силно те обичам.
Когато песен пея,чак до хлипане
се стяга гърлото от нежна страст.
От чувства родословни се опивам
и Любовта разкривам пласт след пласт.
Нозете помнят още чернозема,
по който в детството си тичах.
Шепа пръст аз винаги си вземам
и засаждам в нея български кокичета.
28.01.2012 г.
460 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Обич
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119041004925
Свидетельство о публикации №119041004925
Рецензии