Избягах от Края на зимата.
Там студът е сгоден с тишината.
Кратко Сияние северно има
и Слънцето наднича крадешката.
Стрелката на компаса полудява.
Всички пътища водят само на юг.
Флаг разкъсан едва се развява.
Иглуто е покрито със захвърлен ямурлук.
Само моето сърце остана топло.
Устните - изпръхнало желязо
едва промълвяха най-снежната си проповед
под звуците замръзнали на джаза.
26.01.2012 г.
455 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Краят на зимата
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119041004570
Свидетельство о публикации №119041004570
Рецензии