Уморените ни сенки

Нощта е звездопадно-снежна.
Парцалчета от мрак свещта откъсва.
Душата ти е като паяжина нежна-
от добрината ти ще се разкъса.

Възхищавам се от твоето изкуство
 да пришиваш на душата ми криле
 и в мига на съкровените ни чувства
 искри да пръскаш като оксижен.

И няма никакво съмнение,
че щастие при нас дойде отново.
На стената уморените ни сенки
 да повтарят Любовта ни са готови.

05.01.2012 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев


Рецензии