По оголените нерви пускам ток.
Не от силния-двестадвайсет волта.
Да подгони чувствата в галоп.
Да затупти сърцето ми до болка...
Умело скриваме се винаги,но плачем
облекли маската на Панталоне.
Показвам се щастливо вманиачен,
а скрил съм в мене страхове огромни.
В душата си не пускам никой,
макар че в нея дълго вече плюят.
Мозъка захранвам с електричество.
Обръщам си лицето пак нагоре.Алилуя.
13.11.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев
Алилуя
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119040307796
Свидетельство о публикации №119040307796
Рецензии