Заравям се в тъгата на гората,-
отне й вятърът последната премяна,
изпусна от флаконите мъглата.
А беше тя до вчера тъй засмяна...
Под изумрудните й сенки беше тихо.
Растяха гъби. Бягаха елени.
Вървях из нея и рисувах стихове
за теб и твоята Любов към мене.
Потъна музиката от последния й бал
под лоно мълчаливо на листата.
Съгласен съм със есенната й печал,
че животът ни така е кратък...
08.11.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев
Тъгата на гората
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119040208340
Свидетельство о публикации №119040208340
Рецензии