И нека съм котка. С девет живота.
Огънят тихо догаря в камина.
Не искам дните ти аз да крада,
а всеки мой ден в твой ден да влиза…
И нека съм котка. С девет живота.
Самотна луната в небето будува.
не искам, съня ти аз да крада.
Да ме сънуваш също си струва!
И нека съм котка. С девет живота.
В осем от тях да съм с нещо сгрешила.
На пръсти ще стъпвам – мъркащо, леко,
защото любов при теб съм открила!
И нека съм котка. С девет живота.
И в осем от тях да съм твоя роднина.
Дори да не съм. Да съм просто – позната.
В деветия искам да бъда твоя любима!
И нека съм котка...
© Copyright: Ирен Тодорова, 2019
Свидетельство о публикации №119032605507
Свидетельство о публикации №119032605507
Рецензии