Пристигаш чумав
от целувки горещи.
Носиш още парфюма
от предната срща,
снет от кожата на жена.
(по сюжета на Зюскинд)
Ето ме-аз съм още една.
Внимавай,да не ме изпуснеш!
Намажи ме с мед от твоита уста
кога ме целуваш изкусно.
Знаем отдавна,-от другата страна:
"Любовта е изкуство!"
Аз нали съм вълшебна жена,-
чувам твоето сладкодумство.
Тази нощ е последна за нас-
изчерпахме своИте чувства.
22.06.2011 г.
Б. Алекс.
Петр Пенчев
Монолог на героинята
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119032007586
Свидетельство о публикации №119032007586
Рецензии