Не знаех, че след време ще ми липсваш.
Че няма да те има в моето сега.
Не знаех, че за теб ще пиша тук- на листа,
а въздухът ще е заразен с тъга.
Танц тъжен, ще изпълни дъжд по керемидите,
а после слънце ще огрее изоставената къща.
Котки и котаци жално ще мяучат край комините…
А пък животът уж ще е все същия…
Гъсениците се превръщат в пеперуди.
Във перли – песъчинки незначителни,
Небето в тропиците пак е изумрудено,
а залезите споделени - възхитителни.
Влюбените се целуват непринудено,
в парка и в тролея,
а други – разстояние, които ги дели
честичко поглеждат към дисплея.
Моряшките жени с надежда,
очакват кораба на някой кей,
а слънцето отново дипли златна прежда…
Да, всичко си е същото,
но днес ми липсва твоето „Здравей…“
Но днес ми липсва твоето Здравей
© Copyright: Ирен Тодорова, 2019
Свидетельство о публикации №119031607511
Свидетельство о публикации №119031607511
Рецензии