Николай Гумилёв - Тот другой

Николай Гумилёв (1886-1921)
Тот другой

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ОНЯ ДРУГИЯТ

Изпълнен с укор аз очаквам:
не жизнерадостна жена
за разговор душевен, сладък,
тъй както в стари времена.

И не любовница: тъй скучен
прекъснат шепот, чезнещ взор,
самозабравата научих,
горчилки трупах безразбор.

От Бога аз другар очаквам,
дарен ми е за векове,
за туй, че мъчих се отдавна
да стигна висши светове. 

 Но как престъпно и жестоко,
той вечността смени завчас,   
приел мечтите за окови,   
които да обвържат нас.

1911
Превод: 12-15.03.2019 г.

----------------------------------

ИзпЪлнен с Укор Аз очАквам:
не жизнерАдостна женА
за рАзговор душЕвен, слАдък,
тъй кАкто в стАри временА.

И нЕ любОвница: тъй скУчен
прекЪснат шЕпот, чЕзнещ взОр,
самозабрАвата наУчих,
горчИлки трУпах безразбОр.

От БОга аз другАр очАквам,
дарЕн ми е за вековЕ,
за тУй, че мЪчих се отдАвна
да стИгна вИсши световЕ. 

 Но кАк престЪпно и жестОко,
той вечносттА сменИ завчАс,   
приЕл мечтИте за окОви,   
коИто да обвЪржат нАс.

----------------------------

Тот другой

Я жду, исполненный укоров:
Но не веселую жену
Для задушевных разговоров
О том, что было в старину.

И не любовницу: мне скучен
Прерывный шепот, томный взгляд, —
И к упоеньям я приучен,
И к мукам горше во стократ.

Я жду товарища, от Бога
В веках дарованного мне
За то, что я томился много
По вышине и тишине.

И как преступен он, суровый,
Коль вечность променял на час,
Принявши дерзко за оковы
Мечты, связующие нас.

1911