ДУМИ В ЧАША
Автор: Р. Русев
Усмивката забравих.
сега се кая
за грешките назад останали,
и рамена наведени не ми помагат
понесли спомени
А със чашата
до към дванадесет,
ще губя римите
удавени в червеното,
денят ще посрещам самичък,
без раните стари
скрити в сърцето.
И само следа от писалката
дели деня наполовина.
И после преди заспиване,
ще заплета надеждата
усукана в червено-бяло,
на прасковата ще я вържа
за да остане в розово.
Ще гледам как
си отиват годините
без думи, като птиците
поели път наесен.
Свидетельство о публикации №119031208462