Александыр Вутимски. В этом свете

В этом свете

Миную день и ночь– за белым чёрным,
дышу, внемлю, воймую по замете,
безмолвно озираюсь в этом свете
ветрам в укор под небом отвлечённым.

Скорблю порой и ладно,
впрочем,
жизнь чую в красках– многотрудной:
движения и ритмы дышат грубо
в воде, на воздусях и в почве.

Есть зла боязнь, страх смерти,
и боли вдруг– неумолимо яростной.
но ничего нет страшного на свете
изменчивом, бескрайнем,ярком.

Иду оглядываясь и так радостно,
когда над нами громы врассыпную
с небес в цветах горящего июня,
что страхи чохом даже нравятся.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


В света

Минавам през деня и през нощта.
Аз дишам, слушам, радвам се, живея.
Безмълвно се оглеждам във света
през ветрове и под небе разсеяно.

Понякога съм скръбен, и това е хубаво.
Усещам многостранния живот.
Движения и ритми дишат грубо
във въздуха, водата и във почвата.

И ето, има страх от зло, от смърт,
и страх от болка, що напада яростно.
Но няма нищо страшно във света–
безкрайния, раздвижения, яркия.

Изгарят небесата в цветове–
и върху нас изсипват гръм понякога.
Оглеждам се, вървя и ми е радостно.
Дори обиквам всички страхове.

Александър Вутимски