Сега е модно
да се говори
за миналите
животи.
Знам, че ние с теб
сме се срещали вече
във Вечността.
Идваш насреща
усмихнат.
Сърцето ми тича пред мен
под ръка
със надежда,
а разумът ме дърпа
назад.
Със сигурност
сърцето ми
e забравило
болката
и раните,
но разумът ги пази
някъде
във паметта ми.
Може би затова
думите
замръзват
върху устните ми
непроизнесени,
а дланта ми се свива
като овъглен
есенен
лист
в пожара
на твойта ръка.
2004 г.
Из сборника стихов Небесният хляб 26
© Copyright: Людмила Игнатова 4, 2019
Свидетельство о публикации №119030400350
Свидетельство о публикации №119030400350
Рецензии