Дванайсет пъти вече посетих
бялата тайга във пазвите на Коми.
И в душата си завинаги забих
на северния сняг най-нежните пирони.
Аз, южянина, снегът особено обичам.
Детския ми спомен свързан е с шейна.
Но едва ли като тукашните жители
бих го кръстил с две дузини имена.
Пресният е млад, и свежосин, и ъгловат.
Зрелият- пиян и бръснещ, и утробно-плачещ.
Старият- от белобрадо-зъл до силно бесноват.
Или изпран, та чака на простор да го закАчаш.
Но няма да изтръгне моят спомен
това наименование - утробен.
Колко много трябва да носи човека
естественост нежна във своята кръв,-
на земята студена,- най-топлата дреха
да свърже по име със пъпната връв!
04.04.2011 г.
Сиктивкар, Коми
Петр Пенчев
Утробно-плачещ сняг
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119030310982
Свидетельство о публикации №119030310982
Рецензии