И тази нощ на луната не й се спи.
Поредна нощ и тя е нещастлива.
Обгръща всичко с мраморни очи
и път поема, и светлина разлива.
И тая моя нощ с луната сме сами,
и път поемам по нейната пътека.
Стихва вред. Мълчат небе, звезди.
Сянката на облак като мен е клета.
И тая нощ съм с мечтите си сама,
вместо теб бледи сенки ме целуват.
Издишвам болка. Тъга в мен крещи.
Някой твоите следи за мен рисува.
По лунната пътека
© Copyright: Йорданка Радева, 2019
Свидетельство о публикации №119022607416
Свидетельство о публикации №119022607416
Рецензии