Изтъкана като плат от изгревни лъчи
покриваш тялото ми в утринния хлад.
От чувства преизпълнени мълчим,
заслушани в шума на твоите коси,
които се разливат също мощен водопад.
Потъвам на очите ти в небесната дълбочина,
от устните отпивам изворна вода на глътки...
Така започвам както винаги деня...
Със тебе не разбирам даже как се мръква...
04.08.2014 г.
Петр Пенчев
Из сборника с любовна лирика
"От първо лице", София, 2015 г.
Не разбирам как се мръква
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119022308840
Свидетельство о публикации №119022308840
Рецензии