Дъждът ридае и на глас се сърди,
че вятърът чадъра ти отвява.
Нишките навива си на върви,
косите ти небрежно разпилява.
А ти към мене бързаш пак
със скритите под блузата желания,
с изпръхналите устни като козунак
и зажадняли за прегръдките ни длани...
10.05.2014 г.
Петър Пенчев
Из сборника с любовна лирика
"От първо лице", София, 2015 г.
За прегръдки зажаднели длани
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119022307812
Свидетельство о публикации №119022307812
Рецензии