Мне не хватает звука 2016

Мне
не хватает
звука
короткого,
как
удар,
строчки,
как
стрелы
из лука
пускаю,
но не туда!
Лягушки
есть,
но царевен
средь
них
никак
не найдешь,
мой
стих
печален
и древен,
я сам
на себя
непохож,
живу
средь
убогих
деревень,
грусть
сердце
режет,
как нож!
Трудна
стиха
мне
наука,
устал я
в цель
попадать,
лежу,
пуст,
вроде
бамбука,
не верю я
в благодать!
В душе
печаль
и разруха
и возле
самого уха
жужжит,
как муха,
беда!
Ах, пусть
окончится
мука,
уйдёт
печаль
в никуда,
устал я
ждать
и страдать,
что
дальше
будет? –
гадать!
Вновь
жалит
грусть,
как гадюка,
и мне
не хватает
звука
короткого,
как удар…
Прости
меня,
государь,
мерещится
ерунда
и опять,
как всегда.
пускаю
строчки
из лука,
пускаю
но не туда,
а попросту
в никуда!
Ах, жизнь –
печальная
штука,
стихи
не стоят
труда,
мне
не хватает
звука,
слова –
пустая
руда!


Рецензии