Максимилиан Волошин - Дождь

Максимилиан Волошин (1877-1932)
Дождь

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Дъжд

В дъжд Париж разцъфтява,
сякаш сива е роза...
Шумоли, упоява
и ласкае с наркоза.

По прозорци танцуват
все по-бързо и бързо,
и се смеят, ликуват
сиви феите сръчни...

Спускат с хиляди пръсти
сиви нишки коприна
и гергефа поръсват 
със иглички игриви.

По небесната синка
светлините се губят...
Мракът тихо пристига
и лицата забулва...

Колко погледи плуват! 
И блуждаят смутени,    
минувачи целуват,
и се галят в растения...

И съкровища чудни
се разливат по камък,
а чудовищни мутри
бдят от храм Notre Dame…

Февруари 1904
Превод: Мария Шандуркова, 17-23.02.2019 г.

-----------------------------

В дъжд ПарИж разцъфтЯва,
сякаш сИва е рОза...
ШумолИ, упоЯва
и ласкАе с наркОза.

По прозОрци танцУват
все по-бЪрзо и бЪрзо,
и се смЕят, ликУват
сиви фЕите срЪчни...

Спускат с хИляди прЪсти
сиви нИшки копрИна
и гергЕфа порЪсват 
със иглИчки игрИви.

По небЕсната сИнка
светлинИте се гУбят...
Мракът тИхо пристИга
и лицАта забУлва...

Колко пОгледи плУват! 
И блуждАят смутЕни,    
минувАчи целУват
и се гАлят в растЕния...

И съкрОвища чУдни
се разлИват по кАмък,
а чудОвищни мУтри
бдят от хрАм Notre Dame…

-------------------------------

ДОЖДЬ

В дождь Париж расцветает,
Точно серая роза...
Шелестит, опьяняет
Влажной лаской наркоза.

А по окнам танцуя
Все быстрее, быстрее,
И смеясь, и ликуя,
Вьются серые феи...

Тянут тысячи пальцев
Нити серого шелка,
И касается пяльцев
Торопливо иголка.

На синеющем лаке
Разбегаются блики...
В проносящемся мраке
Замутились их лики...

Сколько глазок несхожих!
И несутся в смятеньи,
И целуют прохожих,
И ласкают растенья...

И на груды сокровищ,
Разлитых по камням,
Смотрят морды чудовищ
С высоты Notre-Dame...

Февраль 1904
Художник: Еdouard Leon Cortеs (1882-1969)