Като работлива копринена буба
изваждам нишката от себе си,
за да построя художествено студио
със всички творчески последици.
Поетът стъпва плахо по земята,
покрита със прахта на нашите предци
и цял живот създава образи от светлината,
които сам в съдбата си не може да пресътвори.
Творба, която е лишена от поезия,
изчезва от съзнанието безвъзвратно.
Болка не усещаш ли, е безполезна.
Във храма на душата влиза акуратно...
23.04.2014 г.
Петр Пенчев
Поет
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119022209542
Свидетельство о публикации №119022209542
Рецензии