Душата ми
зад гърба ми колко са годините.
Желая да живея днес, а не да мисля
къде да слра и откъде да мина.
Искам по зелената трева да ходя бос
и пролетта със пълна гръд да дишам.
Като вятъра да стана виртуоз
и стихове със неговата лекота да пиша.
Чрез пулса си сърцето ми напомня,
че ме чака Рай или пък преизподня.
За мен е все едно навън какъв сезон е.
Душата ми е винаги свободна...
09.04.2014 г.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119022106695