Теодор Траянов. Волшебная ночь

Вълшебна нощ

Преди звездите да затлеят,
Преди зора за зазори,
Мъгли се призрачно люлеят
Над самодивските гори.

Към тебе тръгвам, буден дебна
Какво сърцето ми таи,
А в него лирата вълшебна
Безшумно звуците струи.

В ответ се хоровод въззима
По самодивски върхове,
Сърцето шепне твойто име,
Душата скръбно те зове.

Аз знам, че твоя взор посреща
Деня над призрачни гори,
И не в роса– в сълза гореща
Лъчът на утрото гори.

Теодор Траянов


Волшебная ночь

Погасших звёзд немое тленье
пока заря не озарит,
туман русалочьим веленьем
над лесом призрачным парит.

К тебе иду, а свет пытает
что сердце бедное таит:
в нём лира дивная святая
распевки немые струит.

А в лад, незрим– согласно с ними–
русалок чудный хоровод.
А сердце шепчет твоё имя,
в тоске тебя одну зовёт.

Я знаю, день займётся круче,
твой взор изострила заря:
уж не в росе– в слезах горючих
лучи рассветные горят.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы