Прекрасна си

Залезът заспа при пълна тишина.
Заглъхнаха дори щурците уморени.
Прегръщам нежните ти колена,
а ти ме гледаш с трепетно смирение...

Гърдите ти като настръхнали глухарчета
очакват моите въздушни ласки.
Готов съм всичките си чувства да изхарча
за тези мигновения прекрасни.

Душата ми е сляпа съучастница
на престъплението на ръцете.
Не могат да се спрат.  Прекрасна си!
Нощта безмълвно слуша на чувствата концерта...

Петр Пенчев


Рецензии