Душата си разкри

Сребърният скреж е налепен по клоните,
от лекия ветрец звъни като кристал.
Красивите картинки ми напомнят
на приказката, за която дълго съм мечтал:

където птиците от радост се надпяват
и слънцето ме дебне като слънчоглед,
на любов неповторима се надявам,
изтеглил най-щастливия лотАриен билет...

За да избягам от бодливите прегръдки на студа
бързам в твоите прегръдки да се скрия.
Ти разкри душата си като крила на пеперуда -
голямата любов във нея да открия...

Петр Пенчев


Рецензии