Глътка за теб
Автор: Р. Русев
Белите гларуси
запомниха как
два облака
ни скриха от слънцето
и за нас остана само
брега.
Бяха две чаши кафе,
очите ти,
нежният глас,
ръката ти в моята,
бе толкова хубаво...
Сега,
от времето прах
покрива очи,
забравени,
щом не се виждат.
На прощаване
за последно
ще напълня бокала със щастие,
глътка за теб,
за раздялата
и потеглям по пътя
без да знам накъде
води слънцето…
Свидетельство о публикации №119021900374