Пленник на любовната магия

Градът ни е загърнат в бяла тишина,
дори шума на падащи снежинки чувам.
Изгубих всякакво търпение до тебе да приседна,
на красотата ти до сутринта да се любувам.

Ще спрем на разстояние една целувка,
за да докосна с пръсти моята мечта.
Страстите от нежност ще избухнат,
като птичка покрай тебе ще кръжа.

Мами ме снегът до невъзможност
през преспите пътека да пробия,
да остана във ръцете ти завинаги заложник
и пленник на любовната магия...

17.01.2016 г.
Петр Пенчев


Рецензии