Стъпвам по снега - килим от бели рози.
Снежинките ме жилят с хиляди стрели.
Вървя към тебе като под хипноза,
защото от докосването на мечтите ме боли.
От нощните укрития безшумно се изнизва тишина
и само ехото на твоя меден глас отеква.
Едно докосване до устните ти ще отключи моята душа.
Ще проправим двамата през преспите пътека...
04.01.2016 г.
2985 Б.Алекс.
Петр Пенчев
През прспите пътека
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119021705255
Свидетельство о публикации №119021705255
Рецензии