В ятото на влюбените птици

Върху лицата пада снежен прах като искри
от бенгалски огън, без да ни изгаря...
Ароматът му поглъща всички миризми.
За душите ни е истински подарък.

Искам нещо да се случи. Най-внезапно,
непредвидено мечтата да се сбъдне:
изненадващо да ме целуваш, многократно,
а аз горещо със ръцете си да те прегърна.

Бялата ти алабастрова ръка
ще отразят учудените ми зеници
и с разперените от любов крила
ще е влеем в ятото на влюбените птици.

11.02.2014 г.
Петр Пенчев


Рецензии