Виновна си
не ни останаха минути да си поговорим.
Телата ни като копринен игленик
лъчите слънчеви привлякоха отгоре ни.
Как исках още в тъмното да ти прошепна,
че пламъците във очите ти ме греят,
че плувам сред косите ти великолепно
и искам пред очите ми да посребреят...
Виновна си...
24.02.2014 г.
Петр Пенчев
(Из излезлия през юни 2015 г.сборник с любовна лирика "От първо лице")
Свидетельство о публикации №119021307540