Виновна си

Виновна си, че времето изтече като миг -
не ни останаха минути да си поговорим.
Телата ни като копринен игленик
лъчите слънчеви привлякоха отгоре ни.

Как исках още в тъмното да ти прошепна,
че пламъците във очите ти ме греят,
че плувам сред косите ти великолепно
и искам пред очите ми да посребреят...
Виновна си...

24.02.2014 г.
Петр Пенчев

(Из излезлия през юни 2015 г.сборник с любовна лирика "От първо лице")         


Рецензии