пораждат се в душата ми съблазни

На завързаната люлка към дървото
пресичаш като с лодка гребена на лятото.
Разкрива полъхът над колената ти бедрото
и като платно на лодка роклята ти се размята.

Привличат погледа ми разрезите сочни и ме блазнят.
Флуидите прескачат между нашите тела.
Пораждат се в душата ми съблазни.
Искам към небето с теб да полетя...

03.07.2015 г.
2750 Трявна
Петър Пенчев         


Рецензии