Патиците диви на Андерсен отдавна излетяха.
Северно сияние небето само с акварели оцветява.
Тайгата гладко е изгладена с ютията на вятъра
и даже слънчевия диск от дългия си път се изморява.
Звездите можеш със ръцете да докоснеш,
като фенерите не гаснат даже през деня.
Небето светло също някакъв прахосник
през облаци от скъсани чували ръси си снега.
И само твоите очи излъчват още топло
и чувствам как сърцето бързо сгряват.
Под кожухчето ти сгушвам се безропотно
и устните ми пак на ласките не устояват.
29.12.2012 г.
1000 Б.Алекс.
Петр Пенчев
Север
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119021004802
Свидетельство о публикации №119021004802
Рецензии