Зимна нощ
Снегът искри като бенгалски огън.
Отнякъде на кон се появява вятър
и нашата устойчивост на студ изпробва.
Ти побърза в мене да се скриеш -
със бързи пръсти разкопча кожуха.
От топлината ми на глътки пиеш,
а в мене бързо чувствата набухват.
В предчувствия сърцето се измъчва -
като камбана във гърдите бие.
Частица от душата си ти връчвам
и бързаме във къщи да се скрием.
27.12.2012 г.
994 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119021004171