Атанас Капралов. Страхи

Атанас Капралов
СТРАХИ

Тебе в обійми взяти хочу –
страхів позбавити кількох:
як магія услід шепоче,
що
ми
окремо –
а
не вдвох,

як всяк у глибині таїться,
як рипне ключик – постеріг –
розлука,
начебто хортиця,
учула раптом наш поріг…

Страхи абсурдні
і безсилі…
Їм конче край покласти час…
Бо я люблю тебе щохвилі,
тобою б повнив світ
щораз:

мир, спокій, шум
і пересуди,
модеми,
сни, маршрути,
дим... 
Ти в подиху повітря всюди – 
я мру за диханням твоїм!…

Якщо зігнуть страхи погані –
то за любов мені лічба,
бо ми –
без нашого
кохання –
на смерть
приречені оба.

(авторизований переклад з болгарської — Любов Цай)

***
Атанас Капралов
СТРАХОВЕ

С прегръдка дълга ще те скрия
от твойте вечни страхове:
как ни преследва зла магия
и не
едно
сме с теб,
а
две,

как всеки в тайнството си хлътва,
как хлъцва ключ сълзлив
и как
раздялата подобно хрътка
надушва къщния ни праг…

Абсурден страх.
Параноичен…
Предлагам да му сложим креп…
Ежесекундно те обичам
и всичко съм населил
с теб:

шума наоколо,
покоя,
маршрути,
сънища,
модем...
Дъхът на въздуха е твоят –
умирам да те вдишвам в мен!…

И ако страх на две ме гъне,
то е за чувството отвъд,
защото –
край! –
без любовта ни
там
сме обречени на смърт.