Върху двора дъжд се сипе -
много тъжно време.
Сваля на дървото дрипите
и без прах пере ги.
Плава в локвата листо -
жълто параходче
и блести като мънисто
скъсано от палто копче.
Недалеч скимти и плаче
малко мокро куче.
Иска някакво комат-че
и млечице да суче.
То отдавна се изгуби
от баща и майка,
а пък хората са глухи
и не чуват, че се вайка.
Хайде, с тебе да го вземем,
да го отнесем във къщи.
Ние сме гостоприемни -
ще го нахраним и избършим.
То езиче ще изплезе
и ще престане да се мръщи.
18.11.2012 г.
893 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Изгубеното кученце
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119020606206
Свидетельство о публикации №119020606206
Рецензии