Морско адажио
сред сценографията розова на залеза.
Почти като в класически балет -
сюжетът си любовен ми разказват.
Вълните са като протегнати ръце,
полата-пачка е дантелената пяна.
Подхвърля я - лети като перце,
след туй - завърта се към пясъка засмяна.
Повдига я за талията, тя ловко се извива.
Доволен той във скок се извисява.
Развяват се косите й - същинска грива,
а после като водопад застинал тя остава.
В изящно па д`еспан я завърта вятърът -
водата крехкия си стан във лък разтяга.
Тук силите им свършват без остатък
и двамата на пясъците се изтягат.
02. 10. 2012 г.
750 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119020107196