Под покрива на ябълкови клони,
в градината
е моят дървен дом.
От години вече е наклонен.
Задуха ли ветрец
е като метроном.
На мен ми е добре
във старата избушка мълчалива
със руска печка,
на която можеш да поспиш.
Тук душата ми несуетлива
почива си като дервиш.
И мисля
за живота отвисоко -
за неговите пътища трънливи,
които водят в хиляди посоки,
по една, където аз те срещнах,
моя нощна самодива,
с която в този дом щастливи
със теб ще пеем
до смъртта си,
две авлиги.
26. 09. 2012 г.
735 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Моят дървен дом
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119013109238
Свидетельство о публикации №119013109238
Рецензии