Слънцето докосва със зеници

Слънцето за ново упоение излива
 върху хоризонта чашите със вино от мадейра.
Даряваш ли Любов, ти сили придобиваш
 и сам гориш във пламъците нейни.

Денят пристъпя бавно като прощъпалник
 и пий гасим останките от свещи.
Нахълтва плахо във уютната ни спалня,
за да не смути целувките горещи.

Ти знаеш, нашата Любов е безгранична
 и ние вярваме - ще бъде вечна,
тъй както Слънцето докосва първо със зеници
 овалът на Земята. На сънищата й да не попречи.

24. 09. 2012 г.
728 Б. Алекс.
Петр Пенчев


Рецензии