ПОДРАНИЛА ЕСЕН
Автор: Р. Русев
И тази подранила есен
потърсила душата ми,
отминала край паметта
и оставила в сърцето
ми тъга.
Посивелите слепоочия
носят най-скритите спомени,
за дни отминал живот
отшумял,
преминал през пясъка
и пети оставил напукани.
Сега са само стъпки,
нежна пъртина,
следа до пролет оставила,
жална за зелена трева
и усмивка от милия спомен.
Мечтите блуждаят
и носят усещане
за неслучили се неща.
Виолетова вечер,
вълна миеща пристана,
лампи нарядко оставени
и надеждица връщаща
остарели мечти
зад прозорците
с жълти очи
затворили в себе си
нечие щастие.
Тиха вълна,
миди и пясък,
тъжно море
и нощта носеща
дните на спомена.
Стъпки по пясъка,
броеница самотна,
на някой останал
на раздумка с морето
в тишина…
Подранила есен
© Copyright: Росен Русев, 2019
Свидетельство о публикации №119013100758
Свидетельство о публикации №119013100758
Рецензии