Ще погаля облаците със печален поглед,
а те ще ме приветстват със дъжда си -
да ми помогне болките да превъзмогна
от всичките житейски земетръси.
Краката си разбиваме по мними идеали -
към чужди брегове пътуваме за щастие.
С живота си играем като екстремални.
За пари продаваме най-съкровени ласки.
Вековни ценности даряваме на иманяри,
а децата пращаме за хляб в чужбина.
Във химна "земен рай" наричаме България -
оказва се, че Ад е за мнозина.
За-туй погалвам облаците със очите -
Господ се надявам да ни види.
Нали от греховете ни е избавител...
Дано да ни отпусне и субсидии...
29. 05. 2012 г.
670 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Надежда
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119013006614
Свидетельство о публикации №119013006614
Рецензии
Тъжният резултат от времето на мракобесието и опустошението в главите, душите и сърцата.
Шура Маленький 11.02.2019 09:54 • Заявить о нарушении
Шура Маленький 11.02.2019 09:54 • Заявить о нарушении
Спасибо за интересса к моим творчеством! Счастья и успехов!
Петр Пенчев 11.02.2019 11:47 Заявить о нарушении
Петр Пенчев 11.02.2019 11:47 Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.