Иска светът да ме опакова
в дреха,
обагрена с кръв на невинни деца,
окаляна от нозете на диви животни,
изгонени от своя Едем,
в който властва човекът.
Дреха, дъхтяща на пот
от световни картоиграчи,
залагащи мир, свобода и любов
за печалба.
Не мога ни да я изпера,
нито почистя
от дъха й на тлен, на барут
и на алчност.
Захвърлям омразната дрипа.
И продължавам, тъка
своята топла и слънчева тъкан –
с цвят на залез и на невен,
с дъх на влюбени бризове.
Тъкан –люлка на бебе,
тъкан - порив на знаме,
или покров за бунтовник.
И дочувам как Пенелопа ми шепне:
„Не спирай!Тъчи светлина!
29.01.2019 г.
Дафинка Станева
Тъкане
© Copyright: Дафинка Станева, 2019
Свидетельство о публикации №119012907385
Свидетельство о публикации №119012907385
Рецензии