Отива си зимата, - без отпечатъци
да остави по белия сняг.
Със себе си взима всички остатъци
от някакви чувства, напомнящи хлад.
И нощта си отива от средата на март,
която бе с въздух, готов да избухне,-
заместна я с песен китара на бард,
която звучи сред пъпки набухнали.
Отива си зимата,- с молба за прегръдка
ме изпраща последната преспа.
А аз във твойта прегръдка ще хлътна,
защото напролет си вечно чудесна...
15. 03. 2012 г.
543 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Отива си зимата
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119012706703
Свидетельство о публикации №119012706703
Рецензии