Студът
навън е минус двайсет...
Знам, ти там ми чу гласа
на Любовта...Признай си.
Дойде, да слеем на сърцата
бягането в слято темпо.
Да ти прегърна рамената,
да махна вълнения джемпър
и да изпия твоята Любов,
защото тя твори безумия.
Студът защо е тъй суров,
когато в теб съм влюбен?!
10. 03. 2012 г
536 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119012704542