Лозата плаче, но сълзите - сладки,-
за разлика от твоите - солените,
разтворили във себе си загадките
на твоята душа - Вселена.
Вселена, дето вечно разгадавам
и търся източниците на взрива,
кога на чувствата ти се отдавам
и Любовта ти постоянно преоткривам.
А за кого ли плаче пак лозата?
Навярно в корена си спомен крие
за някаква Любов във маранята -
на нашата подобна. И с такива късметлии.
09. 03. 2012 г.
534 Б. Алекс.
Петр Пенчев
Лозата плаче
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119012704428
Свидетельство о публикации №119012704428
Рецензии