Мартеница

В памет на баба ми Стойка

 На първи март - тревистомек и светъл,
помня, мойта баба рано ни закичваше
 ведно със плодните напъпили дървета:
 "За здраве! - тя любовно ни предричаше.

За лявата ръка, на мене като най-послушен,
или за шийките на кротки агънца и ярета
 завързваше подред красивите " гадалушки".
Ние викахме заплеснати:" Живота да е харен!"

Каква честитка за настъпващата пролет!
Червен и бял - в прегръдчици усукани конци.
Апотропичен накит, жалко е, че не говориш
 нищичко на очаровани от тебе чужденци.

Аз пък знам - двуцветната ми " китица "
под камък топъл там ще пролежи в април,
ако щъркел чернобял не видя, после птицата
 ще ми покаже със какъв късмет съм бил.

Мартеницо българска, звезда южнославянска,
ти при нас дойде от времето на Аспарух, -
на сестра му, - детска шарена прищявка!
И вечната хранителка на българския дух.

01. 03. 1970 г., София
01. 03. 2012 г.,520 Б. Алекс.
Петр Пенчев