Твоите пръсти нощуват във мойта брада.
Моите устни печатат целувки по твоето чело.
Аз на вятъра пролетен викам: Ела,
събуди кръвта на дърветата в нашето село.
На тополите сенките нека като траверси
да полегнат върху реката притихнала
и дъждът да докара своя зъл гръмовеждец.
А аз на твоето щастие тихичко да се усмихна.
27. 02. 2012 г.
513 Б. Алекс.
Зов
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119012609139
Свидетельство о публикации №119012609139
Рецензии