Очи
като с канап ме влачат подир тебе.
Погледнат ли ме и кръвта кипи,
а тялото ми плува също влюбен лебед.
Към слънцето,небето и звездите,
но само ако ти натам отиваш.
Вървя като замаян и не питам.
С погледа по-силно и от вино ме опиваш.
17.02.2012 г.
496 Б. Алекс.
Петър Пенчев
Свидетельство о публикации №119012607876