Позвещавам на Моцарт
Реката Залц гъсто-отровно-зелена
течеше сред остри отвесни скали.
В този град трябваше да се спрем -
душата си в музика чиста измих.
Тънък звук синевата пронизва
сред дворци и стари катедрали.
Зад всеки ъгъл спомен се изнизва
със плач по музикални фестивали.
Вървя по тесни улички случайни
и вятърът разлиства мойта риза.
На Моцарт доверявам свойте тайни,
а той в изкуството ми дава виза.
Ще помня дълго този земен рай,
попил на музиката нежна жалбите.
Задълго във душата ми се закопай -
Перла в раковината на Алпите...
04.02.2012 г.
464 Б. Алекс.
Залцбург
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119012506439
Свидетельство о публикации №119012506439
Рецензии