Гласът ти мелодичен също флейта.
Лицето бяло като цъфнала сакура.
Тялото ти кръщно, - млада вейка,-
бе образец за всяка женствена фигура.
Такава те харесах някога - девойка.
Усещах погледите пълни с завист.
Приемаха те за модел,за французойка
и предизвикваше ти женската ненавист.
Дали пък някоя завчас те урочаса
и те превърна в твоя противоположност?
Хубостта ти приказна като самун мухляса
и с фигУрата си имаш вече сложности:
Лицето ти е цялото покрито в бръчки,
а тялото - напълнено със овча мас бидон.
Ръцете ти са с пръсти - криви пръчки.
Гласът бучи и вие също стар тромбон.
Но моята любов към теб не се загуби-
дълбоко във сърцето си я нося...
И нека хората подхвърлят думи груби-
за милост аз към мен не ще ги прося...
30.12.2011 г.
Б. Алекс.
Метаморфоза
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119012303888
Свидетельство о публикации №119012303888
Рецензии