Вчера бях във старата ни къща,
много пъти дето нежността си ми дарила.
Всяка вещ куп спомени ми връща
и ми напомня колко беше с мене мила.
Всеки ражда нежност в малка доза
и я раздава в съкровенните минути.
Действа тя във Любовта като хипноза
и превръща ми любимата в кошута.
Тогаз дълбоко във очите й потъвам
и къпя се в приятни удоволствия.
Грешната душа на кръст разпъвам.
На страстите й се предавам доброволно.
А ласките са капки чиста нежност,
които във сърцата ни се вливат.
В стария ни дом с надежда се зареждам
чрез Обичта към теб,която доразкривам.
18.12.2011 г.
Б. Алекс.
Надежда
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119012204468
Свидетельство о публикации №119012204468
Рецензии