Всяка сутрин се събуждаме един до друг
и нямам с теб несподелени изгреви изгрели.
Усещам на сърцето ти как нежния юмрук
в сплитането слънчево във мен се цели:
да прогони моята несигурност и страх
и с твойта топлина да ме съгрее.
От блаженството във мен да хвърли прах
и словото ти ласкаво във мене да запее.
Да се притисна към отстЪпчивата гръд,
да целувам нейната пластичност и с услада
към вдъхновението да намеря път.
Ти пък щастие да ми дадеш в награда...
05.12.2011 г.
Б. Алекс.
Награда
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119012005466
Свидетельство о публикации №119012005466
Рецензии