Тъгата по ресниците ми пак е плъзнала.
Зад пелена от падащ сняг закрито е небето.
Клоните - корали влажни са премръзнали,
без листата- разноцветната им щедрост е отнета.
Ще дочакам тази нощ снегът да ги обсипе.
Ще помоля да ми кажат как да стигна до небето-
там където щастието в кошове го сипват,
а го чакат хората с години и столетия.
После със усмивка в този кош ще скокна.
Ще преям със него като малките деца.
Зимата облича своята сезонна бяла рокля
и гримира със белило и червило тъжните лица.
01.12.2011 г.
Б. Алекс.
Зимата облича бялата си рокля
© Copyright: Петр Пенчев, 2019
Свидетельство о публикации №119012004751
Свидетельство о публикации №119012004751
Рецензии